Като анти-кризисна мярка правителството предложи въвеждане на данък „Лукс“. Това е повод да споделя някои мисли по тази мярка, но и изобщо по въпроса уместен ли е подобен данък. Според мен данък „Лукс“ трябва да бъде въведен, но не като анти-кризисна мярка, а като логична, липсваща част от данъчната система на страната. Read More
Британският министър-председател Гордън Браун сс Downing Street @Flickr
Британският министър-председател Гордън Браун обяви провеждането на парламентарни избори на 6 май. Така Обединеното кралство вече официално е в предизборна кампания, макар неофициално това да беше факт от доста по-дълго.
Коментатори определят тези избори като „най-важните в последните поне 20 години”, но един факт прави тези избори дори още по-важни – възможността нито една от двете водещи партии – Консервативната (Тори) и Лейбъристката, да събере достатъчно гласове и съответно депутати, за да формира правителство. Това може да постави Кралството в уникалната ситуация за първи път в следвоенната си история то да бъде управлявано от коалиция. Предишният случай датира от годините на Втората световна война, когато тори и лейбъристи се обединяват под премиерството на Уинстън Чърчил в името на войната срещу Нацистка Германия и съюзниците ѝ. Read More
cc Magne Haagen @Flickr http://www.flickr.com/photos/diegeekdie/55731488/
От вчера тема номер 1 в медиите е хонорарът, получен от Ахмед Доган по 4 енергийни проекта в размер на 1, 5 млн. лева и декларирането им. Преди този скандал на дневен ред беше скандалът с анти-кризисните мерки на правителството, който занимаваше цяла седмица обществото. Още преди това обществото беше занимавано през медиите в продължение на две седмици от скандала между президента Първанов и министър Дянков. От днес една национална медия пуска едно идиотско „риалити шоу“, в което цели семейства ще показват на показ ежедневието и личните си взаимоотношения, което извън скандалите в медиите да отвлича вниманието на народа. Read More
Председателят на НС Цецка Цачева е лицето на "женската" вълна в българската политика :: Снимка © "Градски вестник" gradski.bg
Ами освен тая година да не си говорим има ли смисъл от празник на 8 март?
По-скоро да видим как се развиват нещата в любимата ни родина и да направим някакви оценки. Преди няколко месеца в-к „Ню Йорк Таймс” обърна внимание на феминистката вълна, която помля българската политика – в момента жени заемат поне (или дори 3) от топ 5 държавни постове – преЦедател на Народното събрание, (съ-)шеф на най-голямата парламентарна група и кмет(ица) на София.
Погледнато отгоре сигурно изглежда впечатляващо. Вярно, че мин.-председателя и президента са си мъже (о, какви мъже само…), но допълващите компанията са впечатляващи. Read More
Публикувано във в-к “Капитал” на 06 март 2010г.
Какво се случва в БАН и кой се интересува? Един външен поглед на докторанта по антична философия в Свободния университет в Берлин Димитър Цаков
От началото на 2010 г. в медийното пространство се появи темата за реформа в Българска академия на науките (БАН), някак неочаквано и неясно. По принцип българското общество се вълнува от далеч по-важни проблеми, свързани с битието му, че да започне да се тревожи за науката, и в частност за БАН. Вероятно на този факт разчитаха и реформаторите от Централно управление на БАН, макар да продължават да твърдят, че действат публично. Наистина публично се задействаха хора от засегнатите институти с надеждата, че ще обяснят на обществото и държавата какво се случва. Донякъде и успяха. Стигна се до дискусията – “Промяна или отмяна на науката?” на 01.03. в център за култура и дебат Червената къща. На едно място да обсъждат промените публично се събраха главният научен секретар на БАН Стефан Хаджитодоров, Огнян Стоичков, председател на Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, Емил Хорозов, председател на фонд „Научни изследвания”, Камен Веселинов, ректор на Техническия университет в София, както и моя милост, Димитър Цаков, докторант по антична философия в Свободния университет в Берлин. Read More
Тютюневият дим обединява народни представители от иначе противоречащи си политически сили :: Снимка сс aubergene @Flickr http://www.flickr.com/photos/aubergene/412594713/
Няколко думи за тютюнопушенето на публични места. Аз съм бивш пушач. До колкото може да се говори за такива. Просто от седем месеца не съм слагал цигара в уста. Сигурен съм, че ако запаля ще пропуша отново. Спрях цигарите не поради здравословни причини, а главно заради обществения натиск и цивилизационните принципи, които изповядвам. Правя тези уточнения за да е ясно, че много добре разбирам пушачите и не се изживявав като яростен противник на тютюнопушенето. Обаче рестартирането на дебата за пълната забрана за тютюнопушене на публични места в България ме разочарова. Read More
БАН – академия на “научни” хибриди
Българската академия на науките се опитва да закрие или преструктуриа Центъра по тракология “Професор Александър Фол”. В двата случая може да се говори за закриване, защото преструктурирането му означава обединение с други институти на БАН, което ще доведе до невъзможността три института да функционират нормално.
Българската академия на науките е мястото, където се създава, а не се закрива наука. Изглежда на академията ѝ омръзна само да създава, затова реши да приложи нова практика, да закрие някои институи. Мотивите са, че БАН се нуждае от реформи и оптимизиране на разходите. С днешна дата реформите са необходими. Едва ли обаче със сливането на институти (нещо недопустимо от научна гледна точка) и назначаването на нови администратори, разходите се икономисват. На мен ми изглежда точно обратното. Вместо да се намали щатната бройка, както самата академия твърди, че е неизбежно, тя ще отвори нови работни места, които да отговарят за новите научни хибриди.
Искрено се надявам, че точните финансови разчети от тази „реформа” ще бъдат обявени. Само така ще може данакоплатецът да види какви са били разходите на отделните институти преди и след реформата.
Не е ли всичко "ново", едно добре забравено старо?
Култът към личността е характерен за тоталитарните системи. До преди 20 години в България имаше тоталитарен модел на управление. Сега България изживява своето бурно демократизиране. Явно този процес е толкова успешен, че вече дори се говори за пряка демокрация. Тоталитаризмът, и в частност социализмът, е отречен и останал в историята, макар че и мястото му там изглежда застрашено.
Последният конгрес на политическа партия ГЕРБ категорично подтвърди парадоксалната картинка – ръководителите, както и цялата партия ГЕРБ, все по-силно налага тоталитарен модел на поведение, т.е. този на БКП.
Сергей Станишев има все по-малко поводи да се усмихва. :: Снимка © Miron Podgorean @Flickr::http://www.flickr.com/photos/mironp/583608700/ Позволение за използване само за alternativi.bg!
Мариела Балева
в-к “Труд”
18 януари 2010г.
Две неща набират скорост в БСП – политическата криза и няколко леви проекта. Червените активисти посочват и за двете само един виновник – ръководството на партията.
“Ако до три месеца БСП не се отлепи от дъното, ще станем съучастници в отварянето на място за нов ляв субект.”Дали в столетницата са си давали сметка колко верни ще се окажат тези думи на Румен Петков, казани миналия октомври? Няколко дни преди да изтече “срокът”, “поразяващата уста” на БСП Татяна Дончеваобяви, че се надява още до края на годината новото ляво гражданско движение, което тя подготвя, да е факт (пред БНР, 6 януари 2010 г.).
Вчера, 13.01.2009г. е денят в който се погнусих окончателно от медиите у нас.
Става въпрос, разбира се, за най-актуалното събитие последните няколко дни, изслушването на Румяна Желева пред ЕП, и отзвукът му в утвърдилата се като най-популярна новинарска емисия у нас – „БТВ Новините”. Не мога да скрия възмущението си от едностранчивото и открито тенденциозно представяне на резила на българския кандидат-еврокомисар. На фона на критичните бележки на целия европейски политически спектър, освен Европейската народна партия (ЕНП), и на съдържателните упреци срещу „най-слабото звено в Комисията на Барозу” на цялата западна преса, без изключения, у нас БТВ усилено втълпяваха в масовото съзнание версията на ГЕРБ по случая. А тя е именно, че отговорността за провала на Желева трябва да се носи от БСП и НДСВ, които катурнали последната с подривна дейност, разкриваща „дребни закононарушения”.