
Председателят на НС Цецка Цачева е лицето на "женската" вълна в българската политика :: Снимка © "Градски вестник" gradski.bg
Ами освен тая година да не си говорим има ли смисъл от празник на 8 март?
По-скоро да видим как се развиват нещата в любимата ни родина и да направим някакви оценки. Преди няколко месеца в-к „Ню Йорк Таймс” обърна внимание на феминистката вълна, която помля българската политика – в момента жени заемат поне (или дори 3) от топ 5 държавни постове – преЦедател на Народното събрание, (съ-)шеф на най-голямата парламентарна група и кмет(ица) на София.
Погледнато отгоре сигурно изглежда впечатляващо. Вярно, че мин.-председателя и президента са си мъже (о, какви мъже само…), но допълващите компанията са впечатляващи.
Нека „зуумнем” обаче и да погледнем какви дами изпълват тази бройка. Тсетска, Фидоска и… сняг се сипе на Фандъци. Ако противниците на половото равноправие чрез квоти имаха достатъчно време и гнет веднага щяха да ни посочат до какво израждане води гоненето на бройка… с тези три примера.
Явната некомпетентност и (позволете) гротескност на първите две и отказът на последната реално да се занимава с управление на Столицата обаче някак не контрастират чак толкова на сапунените скандали, които си спретват Президент и Вице-премиер и/или на формулата „много приказки/малко съдържание” на вездесъщия ни министър-председател. Истината е, че новите жени чудесно прилягат на установената фауна (или пък флора?) на българската политика.
Позитивното? Има го. За първи път три жени заемат толкова високи позиции (специално председател на НС си заслужава вниманието). Единственият сигурен начин да НЕ решиш един проблем е да се правиш, че той не съществува. Когато му се обръща внимание, дори спорейки дали трябва или не трябва да се прави нещо, имаш по-голям шанс да мръднеш нанякъде.
Скромният ми политически опит ме е научил, че при разпределянето на дадени „властови” (или просто „церемониални”, нека не летим прекалено нависоко) позиции никога чистият талант и способност не са единственият определящ фактор. Винаги има други – политически – съображения, които определят подобно разпредление. Разбира се, те много често са невидими – за непосветените в заверата почти не е ясно кой към коя фракция принадлежи в Изпълнителното бюро на БСП или в един министерски съвет (например!)
И от всички подобни политически, интригантски и/или корпоративни интереси, които могат да влияят, съобразяването с битовите и социалните условия на кандидатите, ми се струва най-безобидно и дори желателно.
Следващият голям проблем, към който навярно следва да се обърнем е това, дали е уместно тотално некомпетентни и случайни хора да се занимават с управлението на страната ни.

Председателят на НС Цецка Цачева е лицето на "женската" вълна в българската политика :: Снимка © "Градски вестник" gradski.bg
2 Comments
За съжаление “чистият талант и способност” никога не са определящ фактор, да не говорим пък за единствен такъв. А когато ТОВА трябва да е цветът на нацията, толкова по-жалко, наистина …
Ако някой иска да слугува на някого в българската политика нищо не може да го спре. Няма значение дали е мъж или жена. Дори се разпространява мачовската теза, че “жените са по-лоялни”. Всичко е хранителна верига и те са горди да бъдат част от нея. На този фон приказките за права на жените и равноправие са неуместни.
Дали ви направи впечатление, че 8 март започва да се утвърждава като празник на “майката”?